От Рим като на филм

Вечния град

неслучайно го наричат така, разбираш го едва когато видиш и усетиш мащабите му.

Не мога да посетя този град и да не започна от най-малката държава – град Ватикана.

Тъй като нищо не може да опише красотата и духа на музеите, дори и снимките, затова и няма смисъл да снимам отвътре. Нещата просто трябва да се видят, за да се усетят.  Няма да сбъркате, ако си пуснете на слушалки Claudio Monteverdi, като фонова музика, докато разглеждате Сикстинската Капела, ще изпитате истинско удоволствие. Гарантирам, че ще се върнете буквално в 16/17 век.

Задължително е да посетите и базиликата Св. Петър – все пак е най-голямата църква в света със своите 138м. височина и 20 000 кв. м. площ. Толкова е величествена, че когато си вътре, се чувстваш като “джуже” сред големи.

В момента може да минете през

Holy Door (Latin: Porta Sancta),

която Папа Франциск отваря на 8 декември миналата година (2015) и ще стои отворена до 8 декември тази година. По принцип вратата се отваря на всеки 25 години и се счита, че който мине през нея, ще му бъдат опростени всички грехове. Всъщност оригиналната символика е от житието на Лука –

I am the gate. Whoever enters through me will be saved.

Поради неясни за мен причини, явно Папата е решил да “счупи” традициите тази година и ще опрости греховете на всички, които отидат не само до Рим, за да минат през вратата (има такива и в Испания, Франция, Канада и Филипините), а дори и на всички, които минат през църквата в тяхното родно място.

Малко по надолу в края на Via della Conciliazione се намира Замъкът Sant’Angelo, който датира от 139г. Според легендата през 590 г., по време на чумна епидемия, папа Григорий Велики видял на върха на крепостта архангел Михаил, който сложил меча в ножницата си, което означавало край на бедствието. Оттам всъщност се говори, че е произлязло името на замъка.

На пешеходно разстояние от 10 минути е Piazza Navona, която започва съществуването си в първи век като стадион за игри, а древните римляни я наричали Circus Agonalis. Там ще видите известния “Фонтан на Четирите реки – Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата”.

Дано да сте си обули удобни обувки, защото след пиацата на пешеходно разстояние е Пантеона, който е построен 25г. пр.н.е. Освен че покривът му е откраднат и претопен и три от колоните, държащи фасадата, са оригинални, в него са положени мощите на италианските крале: Виктор Емануил II, съпругата му кралица Маргарита и синът му Умберто I, както и на художника Рафаело Санцио, архитекта Балдасаре Перуци и на музиканта Арканджело Корели.

Докато се отправяте към небезизвестния за селфита фонтан, а именно Di Trevi, може да се отклоните леко от пътя си вдясно и да видите Колоната на Марк Аврелий. Тя е издигната в памет на Маркоманската война на Марк Аврелий. За неин прототип е послужила Траяновата колона.

След това да стигнете до най-известния фонтан може би не само в Рим и Италия, ами дори и в света.

Успяхме да си намерим пролука измежду хората и да снимаме. Снимка с телефон е трудно да се направи, защото не може да се хване цялата картинка, особено със селфи стик, напоследък известния метод за снимане 🙂 Ако сте успели да се проврете сред хората, за да хвърлите последните си монети във фонтана, може да се отправите към острова Изола Тиберина.

Преди него задължително минете през Piazza Venezia, която ще видите със сигурност поне веднъж, в който и да е филм сниман в Рим. Препоръчвам ви също така да разгледате националния паметник на Виктор Емануил II, известен на италианците като Олтар на Родината, където можете да пиете едно кафе на терасата, която разкрива хубава гледка към римския форум и Колизея.

Можете да се качите с асансьор до горе и да видите голяма част от Рим и отвисоко. Определено е хубава гледката и я препоръчвам. Преди да се прехвърлите на острова и да посетите San Bartolomeo all’Isola, можете да минете през “Устата на истината” и църквата от шести век, която е посветена на Дева Мария (Santa Maria in Cosmedin).

Известен барелеф, издялан от мрамор, с лице на мъж. Това, с което е най-известна тази скулптура е, че играе ролята на детектор на лъжата. От средните векове насам се счита, че ако някой постави ръката си в отвора и изрече лъжа, ръката му ще бъде отрязана. Явно никой не смее да лъже оттогава, няма сведения за отрязана ръка. И ако вече сте разгледали острова, можете да разгледате лятната резиденция на сиенския банкер Агостино Киджи. Фреските и перспективните рисунки на Рафаело, Джулио Романо, Себастиано дел Пьомбо са невероятно добри и впечатляващи с майсторското боравене на художниците със светлосенките и придаването на обем и перспектива на изображенията … не може да се види на снимка, няма го обема.

И накрая може да се насладите привечер по “синия” час или малко по-рано на най-известната забележителност в Рим, а имено – Колизея, заедно с Триумфалната арка на Константин.

За съжаление това е един от най-пострадалите амфитеатри, но и най-величествения, започнат от Веспасиан между 70 и 72 г. и завършен през 80 г. от Тит., като някои допълнителни промени са направени по времето на Домициан (81-96 г.). Когато застане човек до него, тогава разбира защо е величествен. Винаги ми изникват една реплика от Гладиатор на [Proximo]

You should see the Colosseum Spaniard

Не по малко величествената до него седи Арката на Константин, която е построена в чест на император Константин за победата му над неговия противник Максенций.

Има още страшно много интересни неща, които човек може да види във Вечния град, но задължително е да поспре за момент, в тази си негова забързаност като турист, за да погледа всички хора отстрани и да изпие едно капучино просто за наслада. Би било добре да го направите на онези малки места, които ние с вас също посещаваме, тук в България, сутрин да си пием кафето. Те ви създават истинското усещане и автентичността на Рим.