Разбоишки манастир през есента

Това е втората статия в този блог, откакто той е създаден. Та  това е една история за три манастира … този е вторият. Ще кажете защо започвам от втория? Защото … той беше основната цел, а и  първият е свързан с не толкова радост. Но за него в следващата публикация.

Добре е да вметна, който е решил да ходи натам, да гони табели за с. Туден, има и други пътища, но не са препоръчителни. Като цяло пътят е хубав, няма много дупки (като за българския стандарт :)). Годеч – с. Туден и след него с. Разбоище, там след магазина вдясно 🙂 . Стига се до една сравнително силно казано поляна. Малко е на баир, но се паркира и с обикновена кола. И от там пеша, около 1.2-1.4 км, гоните табели “За манастира”. В днешно време Разбоишкият манастир е действащ.

На второто разклонение, макар и доста избеляла вече, има пак табелка.

От там по леко спускане, покрай вече започналите да капят листа от есента, се стига до чудесна гледка към линията в долината. Влак ИМА, но товарен, затова е добре да се внимава. Макар и рядко минаващ  и доста добре чуващ се от далече.

Най-хубавото е, че трябва да се спуснете по склона и да слезете на самите линии. Но пък преходът е доста лек, само изглежда натоварващ. В обратната посока се разкрива и манастирът. Интересно при него е, че църквата е извън самата обител. Правим по една снимка, но ще се върнем за повече малко по-късно. За съжаление църквата никога не се огрява от слънцето. Затова и не съжаляваме за тръгването ни в 11 часа.

Изправяме се пред сравнително стар манастир, възникнал през 18-19 век, няма точна датировка за съжаление. В началото на 20 век Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947 г. в него се заселват три монахини.

Не мога да не споделя едно специфично място, което е извън манастира, но за сметка на това не беше по-малко поддържано.

След като се премине през самия манастир по малка пътечка и мост се отива към църквата.

Малко са стръмни стълбите, но може да си представите как се е строяла и самата църква .

Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква, датиращи от 16-17 век. Това са епизоди и образи от “Страшния съд“.

Направи ми впечатление, че беше много поддържано, което създава допълнително приятно усещане.

Не е лошо, след като слезете долу, да си предвидите малко повече време за връщане обратно до селото. Все пак е изкачване, макар и денивелацията да не е много. Но все пак, препоръчвам да си тръгнете малко преди слънцето да се е скрило зад планините, за да може да се насладите на страхотния спектакъл, който прави светлината в този момент.

И като за финал, искам да кажа, че старта на писането ми е подбуден от моя приятел Андрей Андреев, който през цялото време обяснява, че  трябва да имам блог. Е започвам да пиша…

Може да ме намерите и във Фейсбук Plamen Petkov Picutres

Всички права над снимките са запазени, използването им с комерсиална цел е забранено!