10 години в снимки – Plamen Petkov Pictures

Изминаха не една, не две, а цяла декада години време, откакто започнах да се занимавам с малко по-голям интерес с фотография.

Май си е време да направя една ретроспекция (да съм в крак с модата, имаше едно и за времето) за това какво най-много ми е харесвало през годините, какво ме е променило, какво съм променил. 

2010

Назад към 2010, в края на годината, се сдобих с 1-вия си DSLR, но вече бях снимал с такъв и това беше причината да пожелая да имам собствен!  Случайно или не станах горд собственик на Nikon D5000.

Въпреки всичко, ще ви покажа снимка от Canon 450 [който  е на мой приятел и бивш колега], като най-хубав кадър за мен от 2010 година 🙂 

Meteora, Greece

Meteora, Greece 2010

2011

Вървим по историята 15 месеца и половина мъката на фотографа, класически случай. Китовият обектив е за аматьори, сега ще къртим с 35мм 1.8, но това е за портрети. За пейзажи искам да ми е широко! Колкото по-широко, толкова по-добре!  Но цената скача рязко, за това се спираме на нещо 2-ра ръка, разбира се и не Nikkor 🙂 

Въпреки че имам любими снимки от Цепина, все пак размерите на вечния град надделяват, до толкова, че с удоволствие бих го посещавал пак и пак.   

Rome, Italy  2011

Rome, Italy 2011

2012

“Очевидно е”, че вече къртя с кадри и съм много доволен от широкото, ама нещо автофокусът на тоя Nikon не е достатъчно добър за мен. А тая 50 никонската много скъпа, а не мога да ползвам D тип обективи, нямам AF в тялото. Лимитиран съм  – по-добре да си купя вече навлезлия от 1 година (т.е. има 2-ра ръка бройки на пазара 😀 ) Nikon D7000.

Очевидно е, че има една “0” в повече, отколкото ми се иска …, но “гроздето е кисело”, рекла лисицата. Започвам да пиша и постове по пример от Андрей, с който все повече обикаляме из родината и снимаме различни манастирчета

Наред с пейзажите снимам и портрети и вече съм и горд собственик на чисто новия (за съжаление няма го 2-ра ръка) Nikkor 85mm 1.8G и както историята по горе – се радвам на благото боке. Освен това, мога да се порежа на снимката … само малко не се разбират с АФ-а на 7000, но това не ме спира!

Може би 2012 остава с една случайна снимка на път за друга такава. 

Велико Търново

Велико Търново

2013

Наред с предходната година, това е годините в които съм „изснимал“ най-много снимки. Все по-трудно ми става да избера снимка на годината за 2013. Винаги съм разглеждал есента като дъжд, вятър и кал, но вече за мен има друга страна само красива. Освен това започвам и да „търся“ кадрите си в тълпите, сред природата, да изваждам обектите от стандартната „сцена“. Кадъра го харесвам заради светлината, мекотата и… нещо красиво има в това място.

Разбоишки Манастир

Разбоишки Манастир

2014

След някой друг форум и събитие започвам да разбирам, че мога да експериментирам с всякакви камери и обективи, не е нужно да ги купувам всичките, мога да ги „заемам“ , „наемам“ и прочее. Отделно, както е известно сред фотографите, няма нищо по-лошо от първите 10 000 снимки. И съчетано с другата мантра, че ако не ти харесва дадена снимка, значи не си бил достатъчно близо. Аз вече влизам колкото мога в събитието, но най-важното е да съм колкото може по-незабележим. От една страна, за да не преча, от друга страна, за да имам момента.

Освен това съм страшно доволен, че махнах едната „0“ от апарата. Макар и на 7 години Nikon D700 си беше (мисля, че и днес 2020 за някои неща е страхотен) една добра машина „макар“ и на 12Mpx.

Кукери по време на празника в Перник
Кукери по време на празника в Перник

2015

Макар и в средата на декадата, за мен тази година е кръгла, тъй като прехвърлих личната си декада 😊 Много събития и премерен брой снимки от тях.   Започнах да редуцирам броя на „дублите“ (към него момент това си беше една от най-добрата е автофокусни системи). За това и реших да оставя 85мм на Мемо Сан, да постои малко на море (отделно заради самото фокусно разстояние) и намерих една от перлите на Nikon –  Nikkor 105 f2 DC Лек, компактен, светъл, коригиран, практически без дисторсия и красива рисунка.  Една жена ми го даде, бил бавен. Аз знам, че хубавата работа ставала бавно. 😊

Счупих го …










Поправих го 😊) Работи точно както преди … може даже и да е по остър 😀

Съдбата обича смелите … на апарата ми изгоря един ред пиксели, от горе до долу на всеки кадър отстрани имаше по 1px широка черна линия… Това, разбира, се не ме спря по никакъв начин да снимам или пък да сменям камера, тъй като така или иначе бях дал всичките си пари за нея 😀

Момиче в граовски литак от Пернишко
Момиче в граовски литак от Пернишко

2016

Нали не сте забравили за мъката на фотографа, в края на 2015 и изминалия Фото Форум Фест под наслов “Ретро Русе” открих нови висоти, ширини, дълбочини във фотографията на … лента.

Заради форума се сдобих с Nikon F801s Голяма хипстърия (простете за думата)  вече имам 1 автофокусна точка, но за сметка на това 36 кадъра. Учудващо все по-рядко ти се иска да натиснеш копчето ако нещо в кадъра не е „както трябва“ или по-скоро „както искаш“. И така: „Радвам се на благородното зърно на филма, снимам с Илфордите, но само ч/б.“

Учудващо, но така желания FF (Full Frame) някак започна доста да понатежава с така желания и широк обектив. А някои покрай мен снима с …FuJiFilm … Ама чакай тези не правиха ли ленти … ? Оказва се, че имат и апарати … “Увийте ми един, моля!” – “Добре, ето Ви X-Е2  350g” .. Ехааа, с обектива – половинка (за литър после). След като си носил раницата наготе с техника вече искаш да снимаш само с половинка … освен това издържа и на високо исо … а и имам да оправям черна черта на всеки кадър ако не сте забравили ….

В тази година излезе и книгата, за която снимах. Нейни автори са момчетата и момичетата от Българска история. От тях естествено научих още много неща за Българската история. И продължавам да уча .. цял живот … и все ненаучен. За мен беше чест да имам принос към това начинние.

И въпреки хубавото греяно вино на немска земя, кадър на българска този път наделява в мен, и то през есента.  

Есен в с. Ковачевци
Есен в с. Ковачевци

2017

Мръзнене отново в Калофер, 2016 ми хареса просто да вися на тоя мост 5ч. Събиране на испански студ и … Фуджито си е страхотно за травел, но когато се налага да се работи или да снимаш репортаж (а.к.а. блъскане с лакти) си трябва надеждна камера. Вече, разбира се, съм го тествал на една сватба…, но за СВАТБАТА определено не става. Вече получих и задача да правя ревюта на обективи ! С огромно желание снимах с тях и още повече исках да видя какво мога да постигна.

Няма как, започнах да снимам и на среден формат … Oсвен лентовия Никон, ставам собственик на Mamiya 645, барабар с 2 обектива: “китовия” 80mm f2.8 и един скандално “прав” 45mm f2.8.

Паметен Гергьовден в Златоград.

Амстердам – Ван Гог – отдавна съм му фен – целта постигната. Прекарвам 0,5 дни в музея.

СВАТБАТА

Швейцария

И пак Златоград за Фото Форум Фест, като снимам все повече (и по- малко в същото време) на лента.

В тази година има много кадри, които харесвам и ми е трудно да избера просто един, но трябва.

По Ван Гог
По Ван Гог – Рано или късно, човек сяда на него, къде за размисъл, къде, за да се полюбува на гледката, къде, за да си почине. В края на годината може и да седне, за да погледа към отминалите бури. Той е стоял доста години, за това е така в лошо състояние. Сега си дава сметка, че е добре да го поддържа, едва когато е разпилян.

2018

Мръзнене на моста (пак, тоя път е 4Д)

Кукери – за пореден път, но от миналата година само по селата.

МАРОКО!!! Остави завинаги трайна следа в мен това пътуване. Пустинята е изключително магнетична. Страната на пейзажите.

Фуджито го … откраднаха (просто съм навен човечец явно, който от добра воля раздава техника)

Започнах промяна, предимно в себе си, но и не само. Причини има, катализатори – също.

Май – И почвам да ходя по планината, бате …. и ми е зор, бате …, и се потя яко, и ми е мъчно за фуджито …, но само като вървя нагоре. После като видя кадрите и ми минава мъката 😀 Видях за първи път в живота си Еделвайс (не на снимка).  

Купувам по-лека камера Olympus E-M5 – китовият обектив е ужасен. Подарявам го на дъщеря ми, има време да разучи кое копче за какво е.

Италия – Пулия и Кампания на равно с Мароко остават трайно в мен завинаги. Залезите са красиви, морето е синьо, музиката е италианаска, само колата беше американска …

Сега си давам сметка, че Мароко и Италия са за отделни постове … е, имам нова декада пред себе си. А и бих ги посетил отново.

Определено фаворит, преди италианската романтика, е очарованието на пустинята. Не ме разбирайте погрешно, става все по-трудно да избирам снимките си с всяка изминала година.

Сахара, Мерзуга, Мароко
Сахара, Мерзуга, Мароко – керван

2019

Изпуснах моста …  но кукерите не.

Петра и червената пустиня Уади Рум, вече съм тотално запленен от пустинята. Искам да посетя и други … още не знам, че ще се върна в края на годината отново в Сахара – този път при бедуините.  Минавам по пътя на кивота.

Стигам до балканската Швейцария – Словения. Нереално зелено. Бих я посетил отново, но може би на път за Италия. Има и места в Хърватска, които бих видял, но не може всичко на куп, нали?!

Малта, Триглав, Ботев, хижа Васил Левски, Мургаш, колело

Намалавам потенето при ходенето в планината … и започвам да се катеря, бате … ама без тежките фотоапарати … тоя телефон май снима добре … въобразявам си.

Орловец, Двуглав, Злия зъб иии не стигна време за Камилата.

Вятърът повя и стигнах до земята на Орлите и Замъци и Мерцедесите … орли не видях ,за сметка на другите две.  

Обратно в планината, ценен съвет: не забравяйте обувките си, не че не става с маратонки. Успях да помогна в „забиването на два кола“ на Стара Планина (туристическа маркировка) Опресних знанията в боядисването и лакирането – аналогово. Антон – Вежен – Ехо – Добрила и неудобна обувка.

Walk Like an Egyptian – винаги ми е било мечта да видя Пирамидите … е, видях ги в края на десетолетието, видях и другата Сахара. Има още “Сахари”, които искам да видя някой ден.

Един вятър ни отвя в Тате Модерн  на изложба – Кристо с Райхстага пасти да яде пред опаковката на Биг Бен … ще ида 2021. Опит за Амбарица – идуха ме вятърът обратно, Черни Връх с вятър, но този път не му се дадох.

И пак не мога да преценя коя от снимките да избера. Определено имам 2 пустини тази година.

Wadi Rum, Йордания – стъпки в пясъка, в който при желание може и да цъфтиш

Наздраве и честита нова 2020. Здраве на всички, щастие, късмет и винаги да гледате нещата поне от 2 страни.

Потенето продължава. То е част от живота.