2017 в снимки
Изтече още една година в радост и тъга (както казваха в една песен / предаване). Време е все пак да погледнем назад или поне до началото на тази отминаваща вече година.
Януари
Реших и тази година да си причиня “Мъжкото хоро” в Калофер, моят приятел Милен искаше да го посети и така стигнахме до това
И понеже беше студено време, решихме да идем малко на по-топло в Барселона, тогава не знаех че в края на годината отново ще се върна там. С удоволствие разгледахме гениалните архитектурни постижения на Антони Гауди. Но и самият град не беше по-малко впечатляващ със своите масивни сгради.
Февруари
Реших да отида за отдаване на почит до трети революционен окръг. Ловеч по време на Факелното шествие в памет на Апостола.
Март
Оказах се на полет до града на Любовта, но както се изрази моята приятелка там, никой не казва, че е бил на платената любов. Това, което направи Париж за мен е, че ме накара да захаресвам страшно много Импресионизма и техните пъстри и размазани на пръв поглед картини, но реално толкова приятно предадени места и събития, както и да се докосна до едни от най-известните картини на Ван Гог, за мой късмет имаше и гостуващи изложби от Ню Йорк.
Нямам цветни кадри освен един, но и него бих обърнал в ч/б. И от центъра на любовта и романтиката направо на бойното поле в Преслав. Вероятно борбата за любов е по-сурова и от войната.
Април
Пролетта донесе със себе си едни простички цветни багри на застиналите във вечността гъби из Родопите.
Както бяхте ми казали неотдавна преди този кадър, че обичам да съм на високо над нещата и да гледам от горе, такава бе и гледката на отиващия си ден от Крепост Моняк край Кърждали.
Нямаше ги и кончетата, които понякога пасат там, но пък спокойствието беше завладяващо.
Май
Май Май се оказа по-натоварен от колкото и очаквах, защото се оказах в Златоград за Гергьовден. Доста рязко ми се промени планът, а моите познати от там многократно са ме канили за празника. И да, наистина се оказа невероятно, тези хора стояха цяла нощ да хвърлят жарава под 150-те чевермета!
На сутринта заварвам следната гледка
Тръгвам си сит от Златоград, като нямам идея че съдбата ще ме върне там поне още няколко пъти до края на годината, но с билет в ръка за следващата дестинация.
След посещението ми в Орсе, Париж цялостното творчество (по-точно голяма част от него) на Ван Гог изгледах с огромна наслада в музея му. Наред с неповторимия Рембранд, който също смятам, че остави следа в мен, определено разбрах защо се възхищават хората на тези художници. Знам, че в Амстердам хората отиват заради другите неща, но моята цел беше малко по-различна, поне като за първи път. И докато чакам синия час, времето се променяше и бушуваше точно както моите мисли.
Юни
В края на месец Май и началото на Юни разбира се, че започва и Празникът на Розата, който не мога да подмина бездушно, след като той завинаги е останал в мен от всичките ми посещения.
Юни премина основно в работа и задачки и се оказа, че мога единствено да споделя един лентов кадър от личния си архив, направен в един юнски летен проливен дъжд, докато човек си пие кафето.
Юли
За така известния (или пък не толкова? ) Джулай Морнинг ( не, че съм мега фен на Юрая), реших да го посрещна на невероятно нестандартно място
Това ми пътуване ме отведе на доста интересни места, едно от които отдавна ми беше в списъка за посещения.
И понеже съм в Смолянска околия, не можах да не мина през НАО Рожен, ей така, за да се полюбувам на телескопите … и понеже съдбата обича да си прави номера (сигурен съм, че не само на мен) се оказах на нощни наблюдения и имах възможността да наблюдавам и работа с двуметровия телескоп на обсерваторията. И така, случайно или не, сбъднах една моя мечта, да видя как се работи с тази 100 тонна машина!
В горещниците на лятото имах възможността да присъствам и на най-голямата традиционна българска сватба, която продължи 3 дни, като в приказките, но топлината не бяха я споменали в тази приказка. Истината е, че въпреки 3-дневното ми ставане в 6 и лягане в 2, аз почти не се чувствах изморен! Ентусиазмът, желанието, меракът и адреналинът ме държаха много повече от която и да е енергийна напитка, само вода трябваше да се пие с галони.
Благодаря на всички, с които работихме, за мен беше изключително удоволствие. В последствие се оказа, че снимахме още сватби с някои от хората от този екип през оставащата част от годината 🙂
Август
И понеже пропаднаха гостуванията на някой dj на морето, реших че все пак искам дори и за 1 ден да стигна до него. Без да знам още, че ще завърша и годината с него :))
Отдавна исках да посетя определени Тракийски светилища и тази година определено имах тази възможност. Но мисля, че трябва да ги снимам на ново 😀
Септември
Краят на измореното лято завърши за мен в Балчик и един спектакъл на цветове в небето. Батерията на апарата ми беше много на границата, но с последния останал заряд направих няколко кадъра за спомен.
Докато бяхме на гости във Варна минахме и през
Октомври
Есента започна с надежда за нещо цветно и … Вино 🙂 Октрих едно от най-приятни вина.
Но вятърът ме отвя мааалко по-далеч. Тука се сблъсках с доста по-модернистично изкуство, което успя до някъде да ме склони да мисля че все пак има хубави идеи в него. Отново видях малко от импресионизма, но се и натъкнах на добри performance art неща, чак учудващо 🙂
Ии явно дъгата е с мен 🙂
Октомври ме върна и отново край Барселона, за една много интересна космополитна сватба. Но поне летището ми беше прясно 🙂
Ноември
И както казах, явно завръщането на местата от първата половина на годината стана неизбежно, защото Фото Форум Фест тази година ме върна обратно в Златоград 🙂 Там определено тази година тествах техника и поснимах малко на лента за удоволствие. Останах много приятно изненадан от Rollei филмите.
Декември
И като за край на годината аз се върнах пак при морето. Приехме приятната покана на г-н Неделчев за една необичайна разходка до морето в един късен и студен месец. Но небето и морето бяха в тюркоаз. И почти изпуснал единствения изгрев, наваксах за личното си удовлетворение с други 2 кадъра.
Рано или късно, човек сяда на него, къде за размисъл, къде, за да се полюбува на гледката, къде за да си почине. В края на годината може и да седне, за да погледа към отминалите бури. Той е стоял доста години, за това е така в лошо състояние. Сега си дава сметка, че е добре да го поддържа, едва когато е разпилян.
Сега погледнато аз наистина съм се върнал на доста от местата и то без даже и да съм го очаквал. Пожелавам весело посрещане на новата 2018 година, нека тя да бъде по-съдържателна от старата, но с по-хубави чувства, и някак по-щастлива.
Поздрав с тази песен, която спотифай класира като 1ва в личната ми класация.
[…] Гергьовден в […]