Жеравна, Кабиле, Бакаджик и още нещо

2012 – Септември, хората се връщат от отпуски, натоварен трафик към столицата – аз съм в обратна посока, разхождащ се по празните пътища на Стара планина. Минаваме през Котел и стигаме до Жеравна. Сигурен съм, че там уикенда кипи и ври, но е понеделник. Разхождаме се на спокойствие из празните каменни улици на селцето.

Чисто информативно,  350 км. от София /над 300 по магистрала/, 185 км. от Варна /но не по магистрала 🙂 / пътят е перфектен.

Разхождам се по уличките, а времето се движи някак забавено сред старинната обстановка и възрожденския стил на къщите.

Има много забележителности, които може да се посетят – Къща на Сава Филаретов, Родната къща на Йордан Йовков, Църквата “Св. Николай”, Старото класно училище – сега е картинна галерия, Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: гр. Котел – Природонаучният музей, Галатанското училище, Кьорпеевата къща, Музей на котленските възрожденци, с. Медвен – Къща-музей Захари Стоянов и местността Синия вир.

Докато обикаляме из уличките, виждам само една двойка, момче и момиче. Вечерта ги засичам и в кръчмата, в знак на учтивост ги каним на масата ни, защото споделената маса е по-весела. Оказва се, че са от Ямбол, но живеещи в Гърция. Та разказват за местните забележителности и ни съветват задължително да посетим древния град Кабиле – разбира се, той е част от 100-те обекта.

До музея много лесно се стига, той се намира на около 500 м. от магистрала Тракия, на 283-ти  километър при Площадка за почивка “Кабиле”. 🙂 Препоръчвам ви да го разгледате, много е красив като обстановка и находки.

Археологическият резерват се намира в подножието на Зайчи връх – последното възвишение на Сърнена гора, Средна гора.

За мой късмет, небето е невероятно и правя 1 снимка, за да го увековеча. През 71 г. пр. н.е. градът влиза в състава на Римската империя. На преден план са останките на римска църква.

Нашите приятели се оказват по-ентусиазирани и вече искат, освен да ни поканят на кафе в Ямбол /разбира се и да ни го покажат/, да ни заведат и на така известната им местност “Бакажик”. На върха гордо и студено се извисява бетонен паметник от времето на комунизма. За съжаление е занемарена местност. Стъпалата са обрасли, но до горе може да се стигне с кола по тесен път.

Разбира се, на връщане от хълма се спряхме при бакаджишкият манастир “Св. Спас”, църквата Александър Невски. В началото на 1879 г. Ген. Скобелев – младши, който се установява през 1878 г. в района на Ямбол, обсъжда с граждани на Ямбол идеята си за построяване на храм в памет на руските войски.

След това оставихме нашите приятели и си продължихме с обикалянето по вечните пътища на България към Карандила.