AF-S NIKKOR 105mm f/1.4E ED Ревю
От край време фотографията се занимава със снимането на хора – безспорно най-всеобхватния и интересен жанр. Винаги фотографите се стремим да хванем емоция в хората, да разкажем историята им. Какво по-практично от един чудесен портретен обектив за тази цел. Новата перла на Никон в това отношение е NIKKOR 105mm f/1.4 FX AF-S E ED, която имах възможноста, с любезното съдействие на Никон България, да тествам.
Разбира се първото впечатление, което има човек за този обектив, и не мога да го скрия, е размера му. Наистина солиден обектив, с голяма резба за филтър. Чисто физически законите във фотографията са такива, че, ако искаш светлина, трябва да не правиш компромиси с размера.
Първото ми впечатление е за остротата на обектива. Няма компромис с нея. Там, където е фокуса, остротата е на моменти „патологична“, но за феновете на това качество във фотографията, това е огромен плюс. И какво друго да снима човек с него освен това ,за което е предназначен .
Казвам ви го направо, това е най-острия портретен обектив на никон според най-голямата си площ в кадъра.
Но друго успя да ме впечатли в този обектив и то е не толкова остротата като страст, колкото рисунъка на обектива. Този ме спечели с доста красива рисунка, според моя личен вкус, както и с изключително прецизната корекция на аберации, които са много ненатрапчиви. Понеже го сравняват с 85mm f1.4 AF-S, аберациите са по-малко осезаеми при 105-цата. Нещо, което също ми направи силно впечатление, е добрата диафрагмова форма по всички стойности на блендата.
От 1.4 до 5.6 и 8 даваше сходни резултати като форма на боке – кръг. Нещо, което по-принцип се смята за постижение в изработката на обективи. При портретните обективи обикновено се забелязва силна промяна при затварянето на блендата, но не и тук. Реално за професионална работа това е изключително добре. Друго нещо което ме впечатли е обема, който прави на най-отворена бленда. Изключително приятно при снимане на малка група от хора, а и дори голяма.
Разбира се трябва да се внимава доста с този прекалено плитък фокус поради простата причина, че дори и при снимане от далече на много хора дълбочината на фокуса не е особенно голяма. Говоря как при 15-20 см може да се окаже, че някой е на дефокус.
*забележка – за да имате максимално точен фокус добре е да ви калибрират обектива с тялото за да не останете с грешни впечатления за неточен или предна / задна фокус грешка
От кадрите може да видите едно завихряне на бокето, което е познато от старите портретни обективи, за някой хора това си е дефект, на мен ми допада. Все пак това е малко по-артистичен обектив, очаква се да има по-ефектни качества. Самото завъртане допринася още за обема на кадъра.
И докато сме на тема фокус да се отбележа, че скоростта и точността на фокус зависи и от тялото, ако не и основно от него. Но и просветляването и вътрешните отражения дават своя принос към забързване/забавяне на АФ системи. Поставих обектива в доста тежки обстановки. Направи ми впечатление, че доста бързо преминава от минимално ф.р. до безкрайност и обратно, като за „голям“ обем стъкла. Също така, доста бързо се справяше апарата с фокуса дори и в по-слабо контрастни или силно смесени светлинни сцени.
Обектива работи отлично и на затворени бленди (8 – 11). Може да ги използвате, за да имате достатъчно дълбочина, при студийно ползване или снимане на определени предмети, когато искате да са целите на фокус. Остротата му остава константна даже и още се повишава, което е нормално.
И накрая сравнението с легендарния Nikon AF DC-NIKKOR 105mm f/2 D – по мое мнение скромно или не – несравними са.
Всъщност този обектив не замества f2 D обектива, а реално замества един доста по-стар обективиNikon 105mm f/2.5, както и предшественика му Nikon 105mm f/1.8. Защото доста хора го сравниха с този, който е на бленда 2. Концепцията на DC обектива е доста по-различна за мен, там може да се правят още по-специфични ефекти като промяна характера на предно / задно боке, както и подобен ефект като на т.н. „софт фокус“. В никакъв случай най-силното качество на DC обектива е остротата (въпреки, че е отлична според мен даже понякога в повече) по този параметър новия 105mm обектив надминава всички останали.
Но за да изразя мнение ще споделя 2 кадъра направени с DC обектива, който е сред любимите ми обективи без да крия, за да видите разлика най-вече във характера на бокето, по-малкото завихряне и може би една идея по-ниската острота. Двата обектива имат отлична, но различна рисунка. Разбира се обектива с по-отворена бленда предразполага към „по-голям“ боке „ефект“, което е разбираемо.
Аз винаги съм гледал от рисуващата и артистичната страна на обективите, но понеже винаги има хора които обичат цифри, диаграми, пиксели (не че аз не ги гледам, но не предавам основното им значение), споделям 2 кадъра с един „стар“ и един „нов“ Никон. Като при „новия“ се очаква да има известен проблем с резолюцията на „стартия“ 105mm обектив. На вас оставям да прецените има/няма ли и какви проблеми имат снимките.
За финал ще се върна в началото, където започнах с един от минусите на обектива. След три дена носене плътно по 10 часа, в комбинация с D750, всъшност аз не усетих да е толкова тежък самия обектив. Даже свикнах с него. Знам, че всеки грам във фотографската техника е от значение, но смятам, че Никон са се постарали да направят всичко, за да не тежи прекалено много обектива. Реално тежеста му е по-малка от колкото портретните „арт“ обективи на други производители. Даже има нещо повече, за по-малко тежест получавате по-голям обем, по-дългофокусно разстояние.
[…] не става. Вече получих и задача да правя ревюта на обективи ! С огромно желание снимах със тях и още повече исках […]